Двор от скреж и звездна светлина

Начало книги

Първият сняг започна да се сипе над Веларис преди час.

Когато привърших закуската си от препечена филийка и бекон с чаша опияняващ чай, светлият калдъръм вече беше посипан е фин бял прашец.

Нямах представа къде е Рис. Нямаше го в леглото, когато се събудих, неговата страна на дюшека вече студенееше. Нищо необичайно, тъй като и двамата имахме твърде много работа напоследък.

Седях на дългата маса от черешово дърво в трапезарията на градската къща и наблюдавах свъсено снежните вихрушки отвъд обкованите с олово стъкла на прозорците. Някога се ужасявах при мисълта за първия сняг, живеех в постоянен страх от дългите безпощадни зими.

Но именно една дълга безпощадна зима ме запрати толкова надълбоко в гората онзи ден преди почти две години. Дългата безпощадна зима, която ме накара да убия вълк от отчаяние, а накрая ме доведе дотук — до този живот, до това… щастие.

Снегът се силеше на едри парцали, кацащи тежко по сухата трева на малката предна ливада, по шиповете и дъгите на декоративната ограда отвъд нея.

Читать дальше →