Двор от крила и разруха

Начало книги

Жуженето на мухите и писъците на оцелелите отдавна бяха заместили тътена на бойните барабани.

Полесражението вече представляваше кървава шир от оплетени трупове — и човешки, и елфически, насечена тук-там от пречупени крила, щръкнали към сивото небе, или туловища на повалени коне.

Независимо от тежката облачна покривка, горещината бе толкова силна, че скоро вонята щеше да стане непоносима. По изцъклените, вторачени в небесата очи вече пълзяха мухи. Дребните твари не правеха разлика между смъртна и безсмъртна плът.

Проправяйки си път през доскоро тучната ливада, преглеждах знамената, оваляни в кал и кръв. Със сетни сили държах крилата си вдигнати над труповете и броните. Енергията ми се беше изчерпала много преди края на касапницата.

През последните часове се бих също като смъртните в редиците ни: с меч, юмруци и свирепа, безпощадна вглъбеност. Дълго удържахме фронта срещу легионите на Равения — час след час, както ми бе наредено от баща ми, както знаех, че трябва. Проявяхме ли слабост тук, погубвахме и бездруго омаломощената ни съпротива.

Читать дальше →