Заложник на самия себе си

Начало книги

Навремето приличаше на Аполон. Нямаше жена, която да не го загледа с възхищение. А и той се възхищаваше от себе си. Минеше ли край витрина или огледало, не пропускаше да се зарадва на отражението си. Висок, строен, с атлетична фигура и красиво лице, той бе знаел, че красотата е най-голямото му богатство.

Единственото му богатство.

Защото се бе родил в бедно семейство и бе последната издънка след четирима братя и една сестра. Никой от тях не можеше да се мери по хубост с него.

Разбра силата си още от дете. Богати хора го канеха на богати вечери. Сам. Искаха и да го осиновят, но родителите му бяха непреклонни, щяха да отгледат децата си с труд и лишения, но до себе си.

На осемнайсет вече никой не можеше да го задържи никъде. И той се огледа, оценил високо единственото си богатство. Красотата… тя щеше да му даде всичко, от което го бе лишил произходът му.

На двайсет се ожени.

Запозна се с бъдещата си жена на плажа в Санта Моника. В нейните очи се видя отново като Аполон. Тя притежаваше все още свежест въпреки многото си години и най-вече притежаваше милионите на току-що починалия си съпруг. И беше жена, която знае какво иска и как да го постигне. И не си губеше времето, още на третата нощ тя му предложи, а той прие. Край на бедността!

Читать дальше →