Нов патрул

Начало книги

Старши сержант Дима Пастухов беше добър полицай.

Случваше се, разбира се, да възпитава наглеещите пияници с мерки, непредвидени по устав — например яки юмруци в зъбите или ритници. Но само в случай, че пияницата сериозно започне да си търси правата или откаже да го последва в изтрезвителното. Дима не се гнусеше от петстотинрублови банкноти, измъкнати от хохол1 или чурек2 без адресна регистрация — в края на краищата, щом полицейската заплата е толкова мизерна, нека нарушителите му плащат глобата лично. Той нямаше нищо против, ако в кръчмите на неговата територия вместо чаша вода му налеят коняк и му върнат хиляда рубли ресто от сторубловата банкнота.

В края на краищата, службата си е служба. Тя е и опасна, и трудна. И май не е особено престижна. Трябва да има материално поощрение.

Но затова пък Дима никога не измъкваше пари от проститутки и сутеньори. От принципни съображения. Нещо във възпитанието му му пречеше да се занимава с такива работи. Не водеше и без причина в изтрезвителното леко подпийнали, но запазили разсъдъка си граждани. А когато узнаеше за реално престъпление, без да се замисли се впускаше в преследване на грабителите, честно търсеше улики, подаваше рапорти за дребни кражби (ако пострадалите настояват, естествено), стараеше се да запомни лицата на издирваните от полицията. Имаше в активите си задържани, включително истински убиец — заклал първо любовника на жена си, което е основателно; после жена си, което е разбираемо; а след това се нахвърлил с ножа върху съседа си, от когото научил за изневярата на съпругата си. Възмутеният от такава неблагодарност съсед се заключил в апартамента си и позвънил на полицията.

Читать дальше →