Мисионери

Начало книги

В страх и смут начевам тази страница, тъй щото корабът, де срещнахме днес, воистине бе послание дяволско.

Ужасен щорм откъсна каравелата ни от ескадрата, отнесе я далеко на юг и стихна. Плавахме по необичайно спокойно безкрайно море, и не виждахме ни остров, ни платно, когато изведнъж марсовият викна, че ни преследва някакъв кораб.

С прискърбие си спомням, че от устата на капитана, човек достоен и набожен, се изтръгна богохулство — решил бе, че марсовият е пиян.

Отивайки до борда, в недоумение се взрях в пустинната водна равнина, но след туй пелената падна от очите ми, и неволно споменах името Господне. Не платноход — по-скоро призрак на платноход плаваше на оръдеен изстрел от нас.

Отначало забелязах само очертанията му, и стори ми се за миг, че е прозрачен, че през него смътно просветват люлеещите се морски вълни. Зрението ме бе подлъгало — люлееха се петнисти платна: зеленикави, сиви, синкави. Толкоз различни бяха те от белите платна на каравелите, красещи подобно облаци синьото лоно на водите!

Читать дальше →