Републиката на крадците

Начало книги

Поставете стотина гладни сираци крадци в тъмна кухина от куполи и тунели под нещо, което някога е било гробище, и ги оставете под надзора на един отчасти сакат старец, и тогава бързо ще осъзнаете, че ръководенето им се е превърнало в деликатна работа.

Създателя на крадци, спотайващото се високопреосвещенство на царството на сираците под Хълма на сенките в стария Камор, все още не бе толкова грохнал, че който и да е от кирливите му малки повереници да се надява да му се противопостави сам. Въпреки това той беше бдителен за ориста, която се криеше в посягащите да сграбчат ръце и вълчите тласъци на тълпата — тълпа, която чрез обучението си се стремеше да направи още по-хищна с всеки отминаващ ден. Облицовката на реда, от която зависеше животът му, в най-добрия случай беше несъществена като влажна хартия.

Самото му присъствие можеше да наложи пълно подчинение, в определен предел, разбира се. Докъдето стигаше гласът му и собствените му сетива можеха да усетят непослушание, сираците му бяха питомни. Но за да удържа парцаливата си чета изправна, когато беше пиян или спеше, или куцукаше в града по работа, беше от съществено значение да ги направи нетърпеливи съдружници в тяхното лично подчиняване.

Читать дальше →