Червени морета под червени небета

Начало книги

Локи Ламора стоеше на кея на Тал Верар. Жежкият вятър откъм горящия кораб облъхваше гърба му, а на врата си чувстваше студената захапка на стрела от арбалет.

Той се ухили и се съсредоточи върху прицела на собствения си арбалет — право в лявото око на противника. Бяха толкова близо един до друг, че всеки би оплискал с кръв другия, ако и двамата натиснеха спусъка едновременно.

— Бъди разумен — каза човекът насреща му. Подир капчиците пот, които се стичаха по изцапаните му бузи и чело, оставаха видими следи. — Обмисли неудобствата на положението ти.

Локи изсумтя.

— Неудобствата са взаимни, освен ако очите ти не са направени от желязо. Джийн, не си ли съгласен?

Стояха на кея, двама срещу двама — Локи рамо до рамо с Джийн, а нападателите им — срещу тях. Джийн и противникът му едва не се настъпваха и също държаха арбалетите си на прицел. Четири стрели от студен метал бяха натегнати и готови да поразяват, само на педя от главите на четиримата обяснимо изнервени мъже. При това разстояние никой от тях не би могъл да не улучи, ако ще и всички богове на небесата и под тях да желаеха друго.

Читать дальше →