Сделката на Барак

Начало книги

— Казвам да им сритаме задниците и да приключваме с това. Баща ми все още има онези мечове. Освен това има една много хубава брадва, която може да разполови всичко — прошепна кръвожадно лейди Пам Бомонт.

Кафявите й очи бяха потъмнели и замъглени от бушуващата в тях смесица на гняв и страх. Кожата й, с цвят на кафе, бе зачервена от гнева, а напрегнатият й поглед можеше да изнерви дори най-силния мъж. Мери знаеше, че е възможно, беше се случвало.

— А аз казвам просто да ги изчакаме да излязат. За кои, по дяволите, се мислят, че да ни нареждат така? Може би просто блъфират — изсъска вбесено лейди Лиса Кенсингтън.

Сините й очи проблясваха яростно, докато отмяташе назад дебел кичур тъмнокестенява коса през рамото си. И все пак тя също бе бледа — знак, че е много по-притеснена, отколкото признаваше.

Лейди Мери Роудс гледаше мълчаливо най-добрите си приятелки, докато те спореха помежду си. В сегашното положение тя се боеше, че наистина нямат никакъв шанс в ситуацията, в която се намираха.

Читать дальше →