Под повърхността на звяра

Начало книги

Рони Андрюс се опита да потисне усмивката си, когато чу гласа на Тайбър да ехти по коридора на килиите в окръжния затвор. Тя се облегна назад на неудобното легло и опита да изглежда равнодушна. Нямаше начин да му позволи да види колко много е успял да я изплаши. А момчето можеше да бъде страшно.

Повече от метър и осемдесет високо, тялото му бе оформено със силни мускули, изражението му често бе диво и резервирано, но той можеше да накара сърцето й да тупти едновременно от страх и възбуда. Рони успяваше да се справи със страха. Възбудата бе тази, с която често имаше проблеми. За пръв път я връхлетя, когато навърши шестнадесет. Беше се засилила преди няколко месеца, след двадесет и втория й рожден ден. Имаше нощи, когато изгаряше за него и това я ужасяваше.

Рони приветства усещането на студения камък зад гърба си, който малко облекчаваше задушаващата горещина, която я заобикаляше. Топлина, която се надигаше и вътре в нея. Климатикът се бе повредил тази нощ и килиите бяха задушни. За щастие, старият Морт, тъмничаря, отвори прозорците, за да не се мъчи.

Читать дальше →