Опустошение

Начало книги

Бяха живи, когато тя пристъпи през прага.

Четиринайсет души, сред които и готвачът на бързи ордьоври, и сервитьорката с нескопосано боядисана коса, озовали се в това малко крайпътно заведение в покрайнините на Уайтхорс, Юкон. Всички изглеждаха изморени по това време на нощта. Настанили се по преградените маси, хапваха пай, пиеха кафе, четяха вестник или бяха забили нос в телефона си. Никой не вдигна поглед към Амбър, когато влезе. Никой не говореше. От малката кухня се носеше музика. Нещо на Бон Джоуви. Тук беше в безопасност. Никой от тези хора не искаше да я убие. И се справяше по-добре с разчитането на знаците в обстановката.

Запъти се направо към тоалетните. Там беше хладно и неособено чисто, но това не ѝ пречеше. Налагаше ѝ се да пишка по най-отвратителните места в последните няколко дни.

Изми си ръцете, като приключи. В пукнатото огледало над пукнатата мивка съзря заплетените си коси и торбичките под зачервените очи. Бледата ѝ кожа беше на червени петна. Изглеждаше като някой, който има нужда от един душ. Като уплашено момиче, което бяга от нещо.

Читать дальше →