Демон шосе

Начало книги

Дванадесет часа преди родителите на Амбър Ламонт да се опитат да я убият, тя седеше между тях в кабинета на директора, положила ръце в скута си, потискайки всичко онова, което ѝ се щеше да изкаже на глас.

— В това училище не заставаме зад смутителите на реда — заяви госпожа Коб. Беше пълна жена около петдесетте и носеше толкова затегната огърлица, че когато шията ѝ потрепери и лицето ѝ почервеня, Амбър очакваше главата ѝ просто да се изстреля като тапа, може би да отскочи от пода и да се търкулне под масивното ѝ импозантно бюро. Щеше да е приятно.

— Има причина да се намираме в първата тройка образователни институции във великия щат Флорида — продължи Коб — и знаете ли защо? Защото държим нещата със здрава ръка.

Замълча, за да подсили ефекта, сякаш казаното от нея трябваше по-скоро да се попие, отколкото просто да се изтърпи.

Коб леко наклони глава.

— Господин и госпожо Ламонт, не ви познавам добре. През изминалите години не е имало причини да ви каня тук. През годините досега поведението на Амбър бе напълно адекватно. Но дъщеря ви бе пращана в кабинета ми три пъти за последния месец заради търкания със съученици. Три пъти. Това, убедена съм, че ще се съгласите, е отвъд всякакви норми. Простичко казано, както се чувствам длъжна да го кажа, поведението ѝ през този срок се влоши до такава степен, че съм принудена, макар и със съжаление, да разсъждавам върху това дали няма промяна в обстоятелствата в семейството.

Читать дальше →