Нашествие

Начало книги

В нощта преди нашествието цялото небе изглеждаше някак особено. Мисля, че беше заради цвета му. То бе лилаво, а не синьо или черно. Сякаш онази нощ слънцето така и не залезе съвсем, а придоби тъмнокафяв цвят и се спотайваше под хоризонта, озарявайки едва-едва небесата. Само няколко рехави облачета пълзяха към Сиера Невада на изток. Всяко от тях бе обагрено в тъмночервено, в цвета на мокра ръжда или засъхнала кръв.

Ако се изключи странният цвят на небето, това си бе една типична нощ за късната пролет в Централна Калифорния. Нямаше буря, но с напредването на вечерта откъм хълмовете повя хладен ветрец. В нивите на фермата ми хиляди класове зряла пшеница се разлюляха.

Първородният ми син Джейк отвърна с обичайното си свиване на рамене, когато го попитах дали е свършил всичките си задължения. Късата му черна коса бе лъскава като гарванови пера. Очите му бяха сини и пронизващи. Толкова приличаше на мен, че сестра му понякога го наричаше моя зъл близнак.

Читать дальше →