Възходът на Дерините

Начало книги

Брайън Халдейн, крал на Гуинид, принц на Меара и господар на Пурпурните покрайнини, рязко прикова коня си на върха на хълма и обгърна с поглед хоризонта.

Не беше едър мъж, макар величествените одежди и котешката му грациозност да убеждаваха мнозина от неговите съперници в противното. Ала враговете му рядко имаха време да забележат тази маловажна подробност.

Слаб, мургав, с леко посребрени слепоочия и добре оформена черна брада, той мигновено внушаваше респект със самото си присъствие. Когато говореше, независимо дали издаваше заповеди или приглушено увещаваше, хората го слушаха и му се подчиняваха.

А когато благите слова не убеждаваха, често прозвънтяваше гласът на хладната стомана. За това свидетелстваше протритата ножница на меча, който висеше на пояса му, както и острата кама в черния кожен калъф на китката му.

Ръцете, обуздали скитския боен жребец между коленете му, бяха изящни, но здраво стискаха червените кожени юзди. Те бяха ръце на воин, ръце на човек, свикнал да заповядва.

Читать дальше →