Елитът на Дерините

Начало книги

Слънцето залязваше и момчето изплашено стискаше намерената кама. Казваше се Ройстън — Ройстън Ричардсън, точно както баща си. Около него, сред редовете от житни класове, които зрееха по полетата на Дженън Вейл, се вкочаняваха телата на мъртвите. Цареше гробна тишина. Тя се нарушаваше само от крясъците на нощните птици и от далечния вълчи вой, идващ откъм хълмовете на север. Далеч през полето блестяха светлините на града, приканващи живите да получат малко утеха. Твърде много мъже лежаха безжизнени по Дженън Вейл тази вечер. Битката беше жестока и кървава дори и за свикналите на това селяни.

Всичко започна по пладне. Яздещи запотените от лятната топлина коне, с развети, кралски флагове от пурпур и злато, с лъв на тях, конниците на Нигел Халдейн, чичо на момчето крал Келсън, достигнаха покрайнините на селото точно след обяд. Този отряд бе просто предна охрана. Принцът и неговите тридесет войници трябваше само да разузнаят пътя, по който кралската армия се придвижваше на изток към Корът. Корът, бунтовното седалище на местното правителство на Херцогство Коруин бе в ръцете на метежните архиепископи Лорис и Кориган. С подкрепата и помощта на неуморимия, въстанически водач Уорън и неговите последователи, те подготвяха ново преследване на Дерините — една раса от могъщи магьосници, която някога бе управлявала Единадесетте кралства, а после дълго време бе преследвана, и сега се представляваше от херцога на Коруин полудерини — Аларик Морган, когото архиепископите бяха отлъчили преди три месеца, заради деринския му произход.

Читать дальше →