Ще дойде дяволът

Начало книги

Не спусна завесите, за да вижда нощното небе, но прозорецът му гледаше на запад, а на него му трябваше изток.

Палацо Апостолико Латеранензе, както го наричаха римляните, беше огромен — със сигурност най-голямата и най-разкошна сграда, която беше виждал. Родният му език беше ирландски и по тези места беше безполезен. Разговорният латински не му се удаваше, така че по време на посещението си и той, и домакините му куцукаха на английски. На английски това беше Латеранският дворец, резиденцията на папата.

Бавно отметна тънкото одеяло и затърси сандалите си в мрака. Беше си легнал с простото монашеско расо, което носеше въпреки правото си на по-пищни одежди. Той беше Маел Маедок Уа Моргаир — на английски Малахия, епископ на Даун, и тук беше гост на папа Инокентий II.

Пътуването от Ирландия беше дълго и тежко, беше го превело през дивите земи на Шотландия, Англия и Франция. Беше му отнело цялото лято и сега, в края на септември, студът вече хапеше във въздуха. Във Франция беше отседнал за малко при уважавания църковен учен Бернар от Клерво, човек, чийто интелект несъмнено можеше да се мери с неговия. Но беше измамил Бернар с престорената си набожност и искреност. Беше ги измамил всичките.

Читать дальше →