Интервенция

Начало книги

Преходът на Джак Степълтън от неспокоен сън до пълна будност бе мигновен. Той се намираше в неуправляема кола, която се носеше надолу по стръмна градска улица, рязко приближавайки се към редица от ученици в предучилищна възраст, които пресичаха по двама, хванати за ръце, неподозиращи за гибелта, която лети към тях. Джак беше натиснал педала на спирачката до пода, но без резултат. Скоростта на колата дори се увеличаваше. Той изкрещя на децата да се махат от пътя, но внезапно спря, когато осъзна, че гледа право към нашарения от уличните светлини таван на спалнята в къщата си на Западна 106-та улица в Ню Йорк Сити. Нямаше никаква кола и никакви деца. Беше сънувал поредния си кошмар.

Несигурен дали е извикал, или не, Джак се изви към съпругата си Лори. На слабата светлина на голия прозорец видя, че спи и предположи, че е успял да задържи ужасения си вик. Когато насочи вниманието си към тавана, той потрепери при спомена за съня, повтарящ се кошмар, който винаги го ужасяваше. Беше започнал в началото на деветдесетте, след като първата му съпруга и двете му малки дъщери — на десет и единайсет години, бяха загинали в самолетна катастрофа след гостуване на Джак в Чикаго, където той беше на преквалификация по съдебна патология. Първоначално хирург офталмолог, Джак бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни компании, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безучастното общество. Беше се надявал, че като избяга от клиничната медицина по парадоксален начин ще възвърне алтруизма си и чувството за отговорност, които на времето го бяха привлекли да учи медицина.

Читать дальше →