Чуждо тяло

Начало книги

Само дългогодишни жители на Делхи, развили неимоверна чувствителност към промени в градския трафик, биха могли да кажат, че часът пик е достигнал връхната си точка и сега клони надолу. За измъченото, нетренирано ухо какофонията от клаксони, сирени и скърцане продължаваше да е все тъй непоносима дори и по това време на деня. Блъсканицата не изглеждаше да намалява. Имаше ярко боядисани камиони; автобуси с толкова много висящи извън вратите и по покрива пътници, колкото и вътре; всевъзможни коли — от стари неповратливи мерцедеси до миниатюрни марути; навалица от бяло-жълти таксита; авторикши; различни мотоциклети и мотопеди, много от тях превозващи цели семейства; и цели рояци черни стари велосипеди. Хиляди пешеходци се движеха се на зигзаг из едва пъплещия трафик, докато ордите от мръсни деца, облечени в дрипи, протягаха ръце в отворените прозорци с надеждата да получат по някоя монета. Крави, кучета и глутници от диви маймуни бродеха по улиците. А над всичко се стелеше задушаваща пелена от прах, смог и всеобхватна омара.

Читать дальше →