Мъжеството на Едуард Робинсън

Начало книги

С едно движение на силните си ръце Бил я повдигна нагоре и я притисна до гърдите си. С притаен дъх, тя подаде устните си за такава целувка, каквато не беше и сънувал…

С въздишка господин Едуард Робинсън остави „Когато царува любовта“ и погледна през прозореца на вагона на метрото. Минаваха през Стемфорд Брук. Едуард Робинсън си мислеше за Бил. Бил беше стопроцентов мъж, любимец на писателките. Едуард му завиждаше за мускулите, за суровата красота и за голямата му страст. Отново взе книгата и прочете описанието на гордата Марчеза Бианка, тази, която бе подала устните си. Красотата й беше толкова зашеметяваща, опиянението, което предизвикваше — толкова голямо, че силни мъже падаха като кегли пред нея, слаби и безпомощни от любов.

„Разбира се — каза си Едуард. — Всичко това са глупости. Всичко е глупост наистина. И все пак се чудя…“

Погледът му беше замечтан. Дали някъде го има този свят на романтика и приключения? Има ли жени, чиято красота опиянява? Има ли любов, която те поглъща като огън?

Читать дальше →