Къщата на славеите

Начало книги

— Довиждане, скъпи.

— Довиждане, любов моя.

Аликс Мартин стоеше облегната на малката груба порта и наблюдаваше отдалечаващата се по пътя за селото фигура на съпруга си.

Той стигна до един завой и се скри от погледа й, но Аликс продължи да стои в същото положение, като разсеяно приглади един кичур от буйната си кестенява коса, паднал върху лицето й. Погледът й беше замечтано отправен в далечината.

Аликс Мартин не беше красива, нито дори хубавичка, ако искаме да сме точни. Но лицето й, лице на жена вече не в първа младост, беше лъчезарно и с толкова омекотени черти, че бившите й колеги от времето, когато работеше, едва ли биха я познали. Госпожица Аликс Кинг беше спретната и делова, с малко резки маниери. Правеше впечатление на способна и пряма млада жена.

Училището, което бе завършила, не бе първокласно. В продължение на петнадесет години, от осемнадесет до тридесет и три годишна възраст, тя се издържаше сама (а цели седем години издържаше и майка си, която беше инвалид), работейки като стенограф. Борбата за съществуване беше причина да загрубеят меките момичешки черти на лицето й.

Читать дальше →