Четирите годишни времена

Начало книги

Докато изтичаше часът, през който плачът на бебето премина от страданието през яростта към изтощението, никой не мислеше за нищо друго, освен че Бог бе предпочел Венеция пред всички други градове. Сиянието на благословената Дева и всички светци струеше от едно място — балкона над олтара на малката църква на „Пиета“. Песнопението се лееше над седналите на издрасканите дървени пейки благородници, загърнати в черни мантии, носеше се към дрипавите работници, скупчени отзад. Проникваше изпод вратата към хората, изпълнили алеята на Рива дели Скиавони и към онези, които напрягаха слух от малките лодки, клатушкащи се в лагуната.

Именно през този час небесата се отвориха и Бог заговори. Две дузини жени, облечени в червено-бели рокли, бяха неговите пратеници. Нямаше контрапункт, колкото и безумен или синхронизиран да беше, който да се опре на музикантките от „Пиета“, скрити зад металната решетка, драпирана с черен газ. Не беше пропусната нито една фина хармония, нито една бавна музикална линия не беше изпълнена прибързано. Ако музиката беше тъкан, тази на фили ди коро, хорът на повереничките на „Пиета“, щеше да бъде брокат, дантела, воал.

Читать дальше →