Принцеса с часовников механизъм

Начало книги

— Страх ме е — каза момиченцето, приседнало на леглото. — Дядо, ще останеш ли с мен?

Алойзиъс Старкуедър издаде нетърпелив звук, докато си придърпваше стол до леглото и сядаше. В действителност нетърпението му беше малко престорено. Приятно му бе, че неговата внучка му имаше такова доверие и често само той бе в състояние да я успокои. Грубоватото му държание никога не я беше смущавало, въпреки деликатната й природа.

— Няма от какво да се страхуваш, Адел — каза той. — Ще видиш.

Тя го погледна с широко отворени очи. Всъщност церемонията по полагането на първата руна би трябвало да се състои в просторния Институт, ала заради крехкото здраве на Адел беше решено да се проведе в безопасността на нейната спалня. Тя седеше на ръба на леглото си с изпънат гръб. Беше облечена в червена церемониална рокля, алена панделка придържаше фината й руса коса. Очите й изглеждаха огромни насред слабичкото й лице, ръцете й бяха съвсем тънички. Всичко у нея беше крехко като порцеланова чаша.

Читать дальше →