Зелени кълнове

Начало книги

Сега, когато е вече твърде късно за това, съжалявам, че така и не успях да опозная Владимир Суров. Спомням си го като тих и дребен човек, който разбираше английски, но не го владееше в достатъчна степен, за да поддържа разговор. Струва ми се, че и колегите му го възприемаха донякъде като загадка. Всеки път, когато отивах на борда на „Циолковски“, го заварвах седнал в някой ъгъл и потънал в бележките си или взиращ се в нещо през микроскопа. Бе човек, отстояващ правото си на уединение дори и в малкия затворен свят на един космически кораб. Останалите членове на екипажа не изглеждаше да се смущават от сдържаността му. Личеше си, че изпитват към него търпимост, смесена с топли чувства, както и уважение. В това нямаше нищо изненадващо. Благодарение на създадените от него растителни и дървесни видове, запазили жизнеността си далеч отвъд Арктическия кръг, той бе станал най-известният ботаник в Русия.

Читать дальше →