Робин Худ, член на Кралското дружество

Начало книги

Кацнахме рано призори, още в самото начало на дългия лунен ден и полегатите ни сенки, дълги цели мили, покриха равнината. Постепенно щяха да се скъсят, когато слънцето се издигнеше по-високо в небето, докато по пладне почти напълно изчезнат. Дотогава обаче оставаха още пет земни дни, а до началото на здрачаването, други седем. Щяхме да се радваме на почти две седмици дневна светлина преди слънцето да залезе и Земята се превърне в единствена господарка на небето.

В онези първи трескави дни не ни остана много време за изследователска работа. Трябваше да разтоварим корабите, да привикнем към неземната обстановка, да се научим да ползваме електрическите си трактори и скутери и да сглобим юртите, които до часа на завръщането ни щяха да бъдат използвани като жилищни помещения, лаборатории и канцеларии. В краен случай можеше да живеем и в самите космически кораби, обаче там щеше да е тясно и неудобно. Юртите не бяха връх на лукса, но след пет дни полет в Космоса нямаше как да не ги възприемем като нещо разкошно. Бяха направени от здрава еластична пластмаса, надуваха се като балони и отвътре бяха разделени на различни помещения. Шлюзовете им осигуряваха достъп до външния свят, а благодарение на тръбопроводите, свързани с пречиствателните устройства на корабите, въздухът в тях можеше да се диша. Излишно е да казваме, че най-голяма юрта имаха американците, при това комплектувана с всичко необходимо, включително и мивка и перална машина, която ние и руснаците често ползвахме.

Читать дальше →