Дума Ки

Начало книги

Започнете с чиста повърхност. Не е задължително да бъде хартия или платно, но усещам, че трябва да е бяла. Наричаме я бяла, понеже се нуждаем от някакво определение, ала най-точната дума в случая е „нещо“. Черното е отсъствие на светлина, докато бялото е отсъствие на памет — то е цветът без спомени.

Как си спомняме да помним? Постоянно си задавах този въпрос, след като се озовах на Дума Ки, о най-вече в часовете преди разсъмване, когато се взирах в изгубената светлина и се сещах за изгубените си приятели. В подобни мигове си мисля за хоризонта. Трябва да изобразяваш хоризонта. Да оставиш следа върху белия лист. Лесна работа, бихте казали вие, ала всяко действие, което променя света, е геройство. Поне аз стигнах до този извод.

Представете си момиченце, едва излязло от младенческата възраст. То паднало от количката преди повече от деветдесет години, ударило си главата в камък и забравило всичко. Не само името си — всичко! После изведнъж дошло ден, в който си спомнило точно толкова, че да вземе молив и да драсне първата неуверена линия върху белия лист. Линията на хоризонта, точно така. Но също така и процепът, през който да проникне чернотата.

Читать дальше →