Неизживени спомени

Начало книги

Ами да. Видя ли някого — не го забравям никога.

Ела, дай да ти стисна ръката! Да ти кажа честно, познах те още по походката, преди да съм видял лицето ти добре. Това е най-подходящият ден да се върне човек в Касъл Рок. Не е ли прекрасно! Ловният сезон скоро ще започне, глупаците ще хукнат по горите да стрелят по всичко, което се движи и не е облечено в сигнално оранжево, а после ще дойде ред на снега и кишата… Но за това по-късно. Сега е октомври, а в Касъл Рок позволяваме на октомври да си стои колкото иска.

Ако питаш мен, това е най-хубавото време на годината. И пролетта не е лоша тук, но винаги бих предпочел октомври пред май. Уестърн Мейн е част от щата, която остава позабравена, след като отмине лятото и всички баровци с вили край езерото и нагоре по хълма си отидат в Ню Йорк и Масачузетс. Хората тук всяка година ги гледат как идват и си отиват — здрасти, довиждане, здрасти, довиждане. Хубаво е, когато пристигат, защото донасят със себе си градските си долари, но е хубаво и като си тръгват, защото отнасят и градските си дрязги.

Читать дальше →