Безсъние

Начало книги

Никой — най-малко доктор Личфийлд — не казваше на Ралф Робъртс право в очите, че жена му ще умре, но с времето Ралф го разбра и без някой да му казва. Месеците от март до юни се бяха запечатали в съзнанието му като шеметен, ревящ водовъртеж от събития — консултации при лекари, спешни вечерни посещения в болницата с Каролин, пътувания до болници в няколко други щата за провеждане на специални тестове (почти през целия път дотам Ралф благодареше на Бога за здравната застраховка на Каролин която покриваше разходите), посещения на обществената библиотека в Дери, където се ровеше в специализираната литература по въпроса — отначало в търсене на лечения, за които докторите може да не са се сетили, а по-късно в надежда поне за искрица светлина в мрачния тунел, хващайки се отчаяно за всяка сламка.

През тези четири месеца той сякаш вървеше като замаян из някакъв злокобен панаир, където хората на въртележките крещяха с истински ужас в гласа, залуталите се в огледалния лабиринт наистина се бяха изгубили, а уродливите създания в шатрата за „шегите на природата“ се вглеждаха в него с фалшиви усмивки и неизказан ужас в очите. Ралф започна да осъзнава истината към средата на май и с настъпването на юни разбра, че амбулантните търговци от медицинската сергия продаваха само фалшиви лекарства, а игривите звуци на калиопата1 не можеха да прикрият факта, че разнасящата се от високоговорителите мелодия е в действителност „Погребалният марш“. Това наистина беше панаир — панаир на изгубените души.

Читать дальше →