Непростено

Начало книги

Ботите на Кам докоснаха стряхата на старата църква под студено и осеяно със звезди небе. Прибра криле и се взря в пейзажа. Испански мъх, бял на лунната светлина, висеше като ледени висулки от посадени преди Гражданската война дървета. Постройки от сиви тухли обрамчваха буренясало игрище и два реда разнебитени седалки. Откъм морето шумолеше вятър.

Зимната ваканция в Поправително училище „Меч и кръст“. Нито една жива душа в кампуса. Какво правеше той тук?

Беше малко след полунощ, а той току-що бе долетял от Троя. Беше потеглил припряно, незнайна сила направляваше крилете му. Улови се, че си тананика мелодия, която не си бе позволявал да си спомни от няколко хиляди години. Може би се беше върнал тук, защото именно това бе мястото, където падналите ангели бяха срещнали Лус в последния й прокълнат живот. Това беше триста двайсет и четвъртото й прераждане – и триста двайсет и четвъртият път, в който падналите ангели се бяха събрали да видят как щеше да се изпълни проклятието.

Читать дальше →