Кървави полета

Начало книги

Теренът беше предимно равен — земеделска земя, осигуряваща зърно за близкото градче. Зелените пшеничени стръкове, поникнали една длан над почвата, бяха единственото цветно разнообразие сред замръзналите поля. Всичко друго беше сребристобяло от падналия скреж. Ниско надвисналите облаци не предлагаха никакъв контраст. Същото се отнасяше и за стените на Виктумула, които се издигаха сиви и внушителни в далечината. Покрай пътя до портите имаше малка невзрачна горичка.

Сред дърветата стоеше висок слаб млад мъж с вълнено наметало, гърбав нос и стряскащо зелени очи. Изпод плъстената качулка, покриваща главата му, се подаваха черни къдрици. Погледът му се стрелкаше неспокойно във всички посоки, но не виждаше нищо особено. Така беше, откакто беше изпратил часовия да донесе някаква храна.

Ханон стоеше на поста си отскоро, но краката му вече измръзваха. Изруга под нос. Студът сякаш нямаше намерение да си отива. Вече няколко дни наред скрежът не показваше с нищо, че ще се стопи. Ханон изпита пристъп на носталгия. Този свят беше различен от онзи, в който беше преминало детството му на африканския бряг и който не бе виждал от почти две години. Още можеше да си представи високите варовикови стени на Картаген, покрити с вар, така че слънчевата светлина да се отразява от тях. Великолепната агора и двете пристанища зад нея. Въздъхна. Дори през зимата родният му град си оставаше топъл. И слънцето светеше през повечето дни, докато тук вече цяла седмица едва успяваше да го зърне от време на време като бледожълт диск през пролуките в мрачните облаци.

Читать дальше →