Ханибал: Врагът на Рим

Начало книги

— Ханон! — Гласът на баща му отекна от замазаните с хоросан стени. — Време е да тръгваме.

Ханон прекрачи внимателно канавката, която отнасяше отпадъците до уличния канал, и погледна назад. Разкъсваше се между задължението и настоятелните жестове на приятеля си Суниатон. Политическите срещи, на които баща му настояваше да присъства в последно време, го отегчаваха до сълзи. Всяка повтаряше едва ли не дословно предишната. Група надути брадати възрастни, очевидно влюбени в звученето на собствените си гласове, се редуваха да изнасят речи как действията на Ханибал Барка в Иберия надхвърляли дадените му правомощия. Малх — баща му — и най-близките му съюзници, които подкрепяха Ханибал, почти не се обаждаха, докато сивобрадите не млъкваха, след което вземаха думата един след друг. Малх винаги говореше последен от всички. Думите му обикновено бяха едни и същи. Ханибал, който командваше войските в Иберия само от три години, вършел невероятно добра работа за укрепването на властта на Картаген над дивите местни племена, създал дисциплинирана армия и най-важното, пълнел ковчезите на града със сребро от мините. Кой друг вършел подобни героични и достойни дела и в същото време обогатявал Картаген? Защитавайки племената, нападащи град Сагунт, който бе съюзник на Рим, той само утвърждавал суверенитета на Картаген в Иберия. Поради това младият Барка трябвало да бъде оставен да действа така, както намери за добре.

Читать дальше →