И заживели щастливо

Начало книги

За две седмици това беше четвъртото ми главоболие. Как щях да обясня подобно нещо на принца? Сякаш не беше достатъчно лошо, че почти всички останали момичета бяха Двойки. И че прислужничките ми се чудеха как да оправят загрубелите ми ръце. Рано или късно трябваше да му кажа за гаденето, което ме връхлиташе на вълни без всякакво предупреждение. Е, ако изобщо някога ми обърнеше внимание.

Кралица Аби седеше в отсрещния край на Дамския салон, сякаш умишлено се отделяше от момичетата. Ако съдех по скованата стойка на раменете ù, като че ли не ù беше особено приятно, че сме в двореца.

Беше поверила ръката си на една прислужничка, която пилеше ноктите ù с огромно старание. Но дори докато я глезеха, кралицата изглеждаше ядосана. Не я разбирах, но опитах да не я обвинявам. Може би и моето сърце щеше да изстине, ако бях загубила съпруга си толкова млада. Но поне Портър Шрийв, братовчедът на покойния ù съпруг, я беше приел с отворени обятия и ù беше позволил да задържи короната.

Читать дальше →