Единствената

Начало книги

Този път се намирахме в Банкетния салон, изтърпявайки поредния урок по поведение и етикет, когато тухлите ни връхлетяха през прозореца. Елиз незабавно се хвърли на земята и запълзя към страничната врата с хленчене. Селест изпищя оглушително и се втурна към дъното на салона, изплъзвайки се на косъм от пороя счупени стъкла. Крис ме дръпна за ръката и двете хукнахме рамо до рамо към изхода.

— Побързайте, дами! — изкрещя Силвия.

До няколко секунди стражите вече се бяха наредили край прозорците и стреляха, а залповете на оръжията им отекваха в ушите ми, докато бягах, спасявайки живота си. Независимо от това дали ни атакуваха с пушки, или с камъни, всеки, проявил и най-беглата агресия на територията на двореца, щеше да намери смъртта си. Търпението на краля се беше изчерпало до последната капка.

— Ужасно е да тичаш с тези обувки — измърмори Крис, провесила през една ръка воалите на роклята си, докато очите u не се откъсваха от дъното на коридора.

Читать дальше →