Скулптора

Начало книги

— Боже мой, закъснявам! — възкликна Мелинда Уолис и скочи от леглото, когато уморените й очи се взряха в дигиталния часовник на нощното шкафче. Беше стояла до три и половина сутринта, за да учи за изпита по клинична фармакология, който беше след три дни.

Все още леко зашеметена от съня, тя непохватно обиколи стаята, докато мислеше какво да направи първо. Забърза към банята и видя отражението си в огледалото.

— Мамка му!

Протегна ръка към чантичката с гримовете и започна да пудри лицето си.

Мелинда беше на двайсет и три години и според статия, която беше прочела в лъскаво списание преди няколко дни, възпълничка за ръста си — само метър и шейсет. Дългата й кестенява коса винаги беше завързана на опашка, дори когато спеше, и никога не излизаше, без да си сложи пудра, за да скрие акнето на лицето си. Вместо да измие зъбите си, тя бързо пръсна малко вода за уста, за да прогони лошия дъх.

Върна се в стаята и намери дрехите си спретнато сгънати на стола до бюрото — бяла блуза, дълга до коленете бяла пола, чорапи и ниски бели обувки. Облече се за рекордно време, излезе от малката къща за гости и хукна към главната сграда.

Читать дальше →