Екзекуторът

Начало книги

— Иронично е, че единственото сигурно нещо в живота е смъртта, не мислиш ли? — изрече спокойно мъжът.

— Моля те… не е необходимо да го правиш. — За разлика от него мъжът на пода беше вцепенен от ужас и изтощен. Гласът му беше задавен от сълзи и кръв. Той беше гол и трепереше. Ръцете му бяха протегнати над главата и китките бяха закачени с белезници за тухлената стена.

Тъмното мазе беше превърнато в средновековен затвор. На четирите стени бяха заковани метални окови. Във въздуха се носеше противна миризма на урина, а от голяма дървена кутия, поставена в ъгъла от нападателя, се чуваше непрестанно бръмчене. Стаята беше звукоизолирана и от нея не можеше да се избяга. Заключеха ли те вътре, нямаше начин да се измъкнеш, освен ако някой не ти отвори.

— Без значение как си живял — продължи другият мъж, без да обръща внимание на кървящия пленник. — Без значение колко си богат, какво си постигнал, кого познаваш и какви надежди имаш. Накрая на всички ни се случва едно и също — умираме.

Читать дальше →