Нашите предци

Начало книги

С благодарност към Дома за писатели и преводачи във Вентспилс, Латвия, където беше направен този превод.

Имало някога една война срещу турците. Виконт Медардо от Тералба, моят вуйчо, яздел през равнината на Бохемия към лагера на християните. Следвал го оръженосец на име Курцио.

Щъркели се носели на бели ята ниско през мътния, неподвижен въздух.

— Откъде се взеха толкова щъркели? — попитал Медардо. — Накъде летят?

Вуйчо ми бил ново попълнение, едва сега тръгвал на война, и то за да угоди на едни херцози, наши съседи, които участвали в нея. Набавил си кон и оръженосец в последния замък в християнско владение и потеглил към императорския щаб да се представи.

— Летят към бойните полета — отвърнал оръженосецът мрачно. — Ще има да ги гледаме по пътя.

Виконт Медардо бил чувал, че из тези краища прелитащите щъркели са на късмет, та му се прищяло да се зарадва при вида им. Ала неволно го обзела тревога.

Читать дальше →