Войвода

Начало книги

Пътешествието се проточи много по-дълго, отколкото Яне беше очаквал. Свободата му беше ограничавана от Ирис. Той се опитваше да се движи, колкото се може по-прикрито и незабележимо, но с красивото малко дете около него това беше невъзможно. Обиколи Диарбекир отдалеч. Беше сигурен, че Кара Мустафа скоро ще научи, че Ирис е отвлечена и ще я търси. В търсенето можеше да се включи и брат му Кара Ис-маил с хората си. Притесни се и когато наближи Истанбул. Знаеше, че Кара Мустафа или Кая може да са в града.

Преминаването през Босфора също беше рисковано. След това пътуването на Яне стана по-леко. Той премина покрай Пашакьой. Чудеше се дали да отиде и да върне коня на Маринчо Бимбеля - Страшния, но не се чувстваше в състояние да направи това. Беше мръсен, а и все още беше облечен с бурнус. Така продължи по пътя си. Пристигнаха в Козбунар привечер. Яне се радваше, че най-накрая пътуването му завършваше, за-щото вече му беше омръзнало всички да ги оглеждат. За него тук, облечен по този начин, не беше безопасно. Наистина, те двамата с Ирис представляваха странна двойка. Красивото малко момиче, облечено с богати турски дрехи, като султанска принцеса, яздещо дребно берберско конче и той - с бурнус, яздещ великолепен кон и следван от огромно куче.

Читать дальше →