Хайдут

Начало книги

След няколко пъргави скока се оказа на ръба на брега. Реката долу не беше голяма и пълноводна. Обли камъни се подаваха над водата, която лениво се процеждаше между тях. Той беше един от първите, които стигнаха до ръба на брега. Тъй като беше много по-млад, лек и пъргав от останалите мъже, а и изгаряше от най-голямо желание да докопа беглеца, той пръв скочи във водата. Ударът във водната повърхност, а след това и в камъните отдолу, беше много силен. Пръските бяха толкова високи, че го измокриха целия, а със сигурност изпръскаха и мъжете, стоящи горе и колебаещи се дали да скочат. Още не се беше съвзел от удара и не беше възвърнал стабилността си, когато зад себе си чу ударите от скоковете на другите мъже във водата. Явно неговият пример им беше подействал, защото те го последваха. Пръските от много по-тежките мъже се вдигаха до небето и падаха върху главата му като дъжд.

В този момент видя този, когото преследваха. Той имаше известна преднина, но сега, незнайно защо, се беше обърнал и ги наблюдаваше. Затича се напред, искаше пръв да стигне до него и да го защити или по някакъв начин да го предпази. Все още не беше решил по какъв начин, но беше сигурен, че ще измисли как, само преди това трябваше да го достигне. Човекът ги гледаше. Той чуваше как тежките стъпки на мъжете го следваха. Повсчето от тях бяха гневни и с извадени оръжия в ръцете си, но много от тях участваха в гонката по скоро като авджии*, защото бягащият човек беше събудил ловния им инстинкт. Вниманието му само за миг се отвлече от стъпките на преследвачите и когато пак го насочи напред, момчето вече го нямаше. Да, то беше изчезнало без никаква следа, като че ли се беше изпарило.

Читать дальше →