Скрутатор

Начало книги

Кръв, органи и черва изграждаха по-голямата част от състава на калта, тъй като битката буквално бе застлала земята с трупове. Това бе най-противната и страховита гледка, която Иризис Стирм някога бе виждала. А ѝ се налагаше да я търпи от почти денонощие. Цветът на човешката младеж погиваше пред стените на Снизорт, а никой не можеше да стори нищо.

Тя захвърли строшения си меч и си взе нов — наоколо лежаха предостатъчно оръжия, предоставящи избор.

— Скрутаторе — обърна се тя, борейки се с хлъзгавия наклон на кална могила, — какво ще правим?

— Ще умрем — сгримасничи Ксервиш Флид. — Това клане бе краят на цивилизацията, краят на всичко, за което съм се сражавал през целия си живот.

— Аз няма да се предам, сър.

— Изключително благородно от твоя страна, Иризис.

— Трябва да има начин.

— Няма. Лиринксите са прекалено много и ни убиват два пъти по-бързо, отколкото ние убиваме тях.

Иризис се огледа.

— Да опитаме да достигнем командния пост. Не е далече. — Пунктът се издигаше върху един плосковърх хълм от дясната им страна. Знамето на Съвета все още се развяваше там. — Така поне ще сме в състояние да видим какво става.

Читать дальше →