Геомант

Начало книги

Цялата фабрика кънтеше от яростта на надзирателя й — Тиан бе осведомена за приближаването му още преди въпросният да е преполовил пътя си. Врати биваха разтваряни с ритник-трясък, грозни ругатни прогонваха замоталите се на пътя му работници, чуваше се и онова специфично издрънчаване, издавано от острието на меч, блъскано по мебели.

— Къде по дяволите е Тиан? — ревеше той. — Този път здравата е загазила.

Желанието й да се скрие бе унищожително — и също така напразно. Тя отново се приведе над тезгяха си и заработи по-съсредоточено. Каква ли грешка бе допуснала? До този момент никога не бяха възниквали проблеми с работата й.

Вратата на кабинката й бе грохотно разтворена, за да направи път на надзирател Грист, чиято гръд се повдигаше тежко. Едър, потен мъж, вонящ на чесън. Между копчетата на ризата му надничаха косми.

— Какво ти има, Тиан? — кресна надзирателят. — Този хедрон не работи! — Стовари кристал върху работната маса. — Това означава, че контролерът става безполезен, кланкерът застива и умират хора!

Читать дальше →