Торбалан

Начало книги

Ник стана от леглото и с усилие се довлече до фотьойла. Шишето с уиски бе на масата. Наля си два пръстта, размисли и напълни чашата до половината. Погледна към хладилника — видя му се много далече.

Мария се завъртя като сита котка в чаршафите и се изправи — гола, бяла и съблазнителна. Премина като бриз през стаята, измъкна чашата от ръката на Ник и я сложи на масата.

— Ей, какво правиш? — жално протестира той.

Тя безцеремонно положи дупето си на краката му.

— Ужас — цъкна той…

— Ужас ли? — учуди се Мария. — Да не си болен?

— Защо да съм болен?

— Половината ден е едва минал, а ти май вече се опъваш…

Разфокусираните очи на Ник вече се събираха към един кафяв кръг на пет-шест сантиметтра от носа му.

— Не е това, което си мислиш — поясни той. — Ужасът е от друго.

— Какво?

— Забелязал съм, че всеки път след като седнеш на коленете ми гола, през портфейла ми минава булдозер.

Мария ядосано сложи длани на гърдите си и вдигна брадичка.

Читать дальше →