Самодивата

Начало книги

Ник слезе от корема на Мария и се отпусна на гръб с блажена въздишка. Когато дишането му се нормализира, протегна ръка и машинално загали обсипаните й със ситни капчици гърди. Тя лежеше като истукан. Той събра сили, изправи се и влезе в банята. Накисна се хубаво, избърса се с жълта хавлия с изрисувана на нея огромна маймуна и се върна в спалнята.

Мария стана със затворени очи и тръгна като сомнамбул към вратата.

Ник я изпрати с полугладен поглед, тръшна се на фотьойла и си наля перлова ракия от голямо лъскаво шише.

Мария се върна, поклащайки всичко, което господ бе накачил по скелета й. Фотьойлът й се видя неудобен, затова тя се намести в скута му. Ник веднага залепи ръце на хълбоците й и притвори унесено очи.

— Ник — измяука тя.

Той се стресна, отвори очи и я погледна строго.

— Какво ти става?

— Не ми харесва гласа ти.

— Тъй ли? И защо?

— Заумилкваш ли ми се, заглезиш ли се, винаги ми казваш Ник.

Читать дальше →