Кръвна връзка

Начало книги

Вятърът ги блъскаше, все едно беше жив човек, изтъкан от злост. Изпълваше гърдите им с внезапен порив, караше устите им да се свиват от студ и болка. Двамата мъже потръпваха под набезите му, но въпреки това продължаваха да се изкачват по железните стъпала, които щипеха ръцете им. И макар че не поглеждаха надолу, усещаха под себе си наблюдаващата ги тълпа.

И двамата бяха израснали далеч на юг, в едно и също село в графство Мидълсекс. Намираха се на огромно разстояние от дома, но заедно с господаря си бяха получили задача от самата кралица Маргарет. Единствено това имаше значение. Бяха яздили на север от замъка Сандъл, оставили зад себе си кървавата земя и бледите, оголени тела, лежащи върху нея. Бяха занесли в град Йорк чувалите от зебло, докато вихрените бури се надигаха край тях.

Сър Стивън Редс ги наблюдаваше отдолу, вдигнал ръка, за да се предпазва от ледените частици, носени от вятъра. Изборът на Микългейт не беше случаен. Английските крале винаги бяха използвали тази кула, за да навлизат в Йорк откъм юг. Нямаше никакво значение, че градушката брулеше тези мъже или че тъмнината беше толкова гъста, та с нож да я режеш. Тримата имаха задачата си и до един бяха предани мъже.

Читать дальше →