Буревестник

Начало книги

Съдини с тъмна кралска кръв бяха наредени под леглото, забравени от лекаря. Алис Перърс се бе отпуснала на един стол, останала без дъх усилието да напъха краля на Англия в доспехите му. Въздухът в стаята миришеше на кисела пот и смърт, а Едуард лежеше и имаше вид на собствената си восъчна фигура — блед и белобрад.

В очите на Алис напираха сълзи, щом го погледнеше. Страшният удар, който повали Едуард, дойде като гръм от ясно небе, незабелязано донесен от топлия вятър. Тя се наведе внимателно напред и избърса лигата, проточила се от ъгълчето на висналата му уста. Някога беше толкова силен, мъж сред мъжете, дето можеха да се бият от зори до мрак. Доспехите му блестяха, макар да бяха нащърбени и белязани като плътта, която покриваха. Станал беше само кожа и кости.

Почака го да отвори очи, без да знае дали все още разбира нещо. Съзнанието му ту идваше, ту си отиваше — мигове от мъждукащия живот, които ставаха по-редки и кратки с всеки изминал ден. На съмване се беше събудил и шепнешком бе поискал да го облекат в доспехите му. Тогава лекарят скочи от стола си и поднесе на краля още една от гадните си смеси. Безпомощен като дете, Едуард само отпрати с жест смърдящата течност и започна да се дави, когато онзи продължи да притиска купичката към устните му. При тази гледка Алис не издържа. Въпреки гневните протести на лекаря тя го изгони от кралските покои, като плющеше с престилката си към него, без да обръща внимание на заплахите му, докато най-сетне успя да затвори вратата зад гърба му.

Читать дальше →