Кости по хълмовете

Начало книги

Огънят ревеше в центъра на кръга, а около него пърхаха тъмни сенки. Дългите им роби вихрено се въртяха, мъжете скачаха и танцуваха с мечовете си под звуците на песен, подобна на вой. Други седяха с инструменти на коленете си и изтръгваха странна мелодия от струните им, като си тактуваха с крака.

Монголските воини бяха коленичили в редица в края на осветения кръг, голи до кръста и със завързани на гърба ръце. Всички като един показваха ледени физиономии на тържествуващите победители. Командирът им Курхаск беше жестоко пребит в битката. Кръвта се спичаше в устата му, а лявото му око бе подуто и затворено. Беше виждал и по-лоши неща. Курхаск се гордееше, че останалите отказват да покажат страха си. Гледаше как тъмнокожите пустинни воини крещят и припяват към звездите, размахвайки закривените си оръжия, изцапани с кръвта на мъже, които беше познавал. Странна порода са, помисли си Курхаск, с омотаните си в дълги платове глави, широки туники и торбести панталони. Повечето бяха брадати и устите им приличаха на червени разрези в черните четини. Бяха по-високи и по-мускулести и от най-едрите монголски воини. Воняха на странни подправки, мнозина дъвчеха някакви корени и плюеха кафява пихтия в краката си. Курхаск ги гледаше с погнуса как подскачат, крещят и танцуват, докарвайки се до лудост.

Читать дальше →