Страната на листата

Начало книги

Прозорците на спалнята й се отваряха над върховете на дърветата. Най-горните златни листа почти докосваха краищата на пердетата й, когато през ветровитите пролетни следобеди те се развяваха през отворените капаци, също както почти достигаха и до най-долните тераси на замъка. Когато се наведеше навън, тя можеше да види как крайните, тънички клончета се съединяват в по-здрави, подобни на тръстикови стъбла, също златни, далеч долу. И още по-надолу, стотици стъпки под балкона й, златните клони изчезваха в обща златна маса — дебелата плетеница на гората, която лежеше пред краката на царството, простряла се на запад от замъка, море от злато, разлюляно в златни вълни от вятъра, и оттатък него, където сянката на планините вечно лежи върху черната гора, покрита сигурно с черни листа, едно далечно черно море оттатък искрящите вълни от злато.

Никой не бе ходил там, разбира се. По терасите на двореца, където дамите се разхождаха през лятото из прохладните сенки, мракът оттатък листата беше само предмет на предположения. „Несъмнено там листата са черни, и странни като дърветата, които лежат долу пред краката ни“, казваха дамите. Никой не бе ходил там, разбира се.

Читать дальше →