Двойна беля

Начало книги

Имам три тайни. Никой, освен мен не знае за тях — дори и сестра ми Лилит, с която сме близначки. Би било ужасно, ако някога ги разкрие. И не само тя — като, си помисля как другите биха реагирали, направо ми призлява, все едно в стомаха ми пърхат мънички пеперуди, опитващи се да излязат навън.

Хвърлих поглед на Лилит, която стоеше в редицата до мен в заседателната зала на училището ни. Тя беше моето перфектно отражение — е, почти! — същите тъмни коси, овално лице, широка уста и кафяви очи. Но ако човек се вгледаше по-отблизо, щеше да види, че нейното чело е малко по-високо и че аз имам дребен белег по рождение на тила си. Като изключим това обаче, все едно виждах себе си. Уж си бях аз, само че в две тела.

— Успех! — прошепнахме си една на друга едновременно. Много често говорехме в един глас. Това е типично за близнаците.

— И на теб! — прошепнахме отново едновременно, щом господин Уилямс се изправи, застана зад подиума и взе плика, който му подаде госпожица Рийгън, учителката ни по английски. Той дълго се суети, докато накрая сложи очилата си и погледна над тях към морето от събралите се отпред ученици.

Читать дальше →