Еретиците на Дюна

Начало книги

— Тараза сигурно ти е казала, че през нас са минали единайсет от голѝте Дънкан Айдахо. Този е дванайсетият.

Преподобната възрастна света майка Шуонгю изрече думите с преднамерена горчивина, докато гледаше през парапета на третия етаж към самотното дете, което играеше на оградената тревна площ. Ярката слънчева светлина в средата на деня на планетата Гамму се отразяваше от белите стени на заграденото дворно пространство под тях и изпълваше въздуха с такъв блясък, сякаш младият гола̀ бе огрят от прожектор.

Минали са — помисли светата майка Лусила.

Тя кратко кимна, преценявайки студения и безличен маниер на подбраните от страна на Шуонгю думи. Изразходвахме запасите си; пратете още!

Детето на поляната изглеждаше на около дванайсет стандартни години, но външният вид можеше и да заблуждава при гола̀, все още неразбуден за оригиналния обем на предишните му памети. То използва момента, за да вдигне очи към наблюдаващите го. Имаше здрава фигура с решително изражение и остър поглед изпод черната шапка на косата, подобна на вълната на каракулско агне. Жълтият светлик на ранната пролет хвърляше малка сянка в нозете му. Кожата му беше с тъмен цвят, ала при едно леко движение на тялото върху лявото му рамо под синия влагосъхраняващ костюм(#) се появи светло петно.

Читать дальше →