Убийството във Феъруел

Начало книги

Бях единственият, който слезе от влака във Феъруел.

Изпод навеса за чакащите през дъжда се зададе мъж. Беше нисък. Имаше мрачно и плоско лице. Носеше сива непромокаема шапка и сиво палто с кройка на шинел.

Въобще не ме погледна. Гледаше куфара и чантата в ръцете ми. Вървеше бързо, с резки къси крачки.

Докато поемаше багажа ми, не обели дума. Попитах:

— От Кавалови ли?

Той вече ми бе обърнал гръб и носеше куфара и чантата към жълтокафяв автомобил, паркиран в алеята до настлания с чакъл перон. Вместо отговор кимна два пъти към колата, без да се оглежда или да забави нервния си полутръс.

Качих се с него.

Три минути карахме през селото. Излязохме на шосе, което се изкачваше на запад между хълмовете. На дъжда настилката изглеждаше като гръб на тюлен.

Мъжът с плоското лице бързаше. Бръмчеше с такава скорост, че скоро отминахме и последните къщурки, пръснати по склоновете.

След малко от лъскавия черен път свихме по по-светъл, който криволичеше на юг по залесено било. От време на време шосето влизаше в трийсетметрови тунели от високи дървета, плътно сплели листати клони над нас.

Читать дальше →