Смъртта на Мейн

Начало книги

Капитанът ми каза, че по случая работели Хакън и Бег. Хванах ги да излизат от заседателната зала в полицейското. Бег беше огромен, обсипан с лунички, дружелюбен като двумесечен сенбернар, но не толкова интелигентен. Мършавият сержант детектив Хакън бе по-малко закачлив и пазеше мозъчната сила на техния екип зад набразденото си угрижено лице.

— Бързате ли? — спрях ги.

— Винаги бързаме, когато си тръгваме — отвърна Бег и луничките се изкатериха нагоре по лицето му, за да направят място за усмивката.

— Какво искаш? — попита Хакън.

— Искам подробности по случая Мейн — ако има.

— Ще работиш по него?

— Да — отвърнах, — за неговия шеф Гънджън.

— Значи и ти можеш да ни кажеш нещо. За какво са му трябвали двайсетте бона в брой?

— Ще ви кажа утре сутринта — обещах. — Още не съм му видял очите на Гънджън. Имаме среща довечера.

Докато разговаряхме, влязохме в заседателната зала, подредена като класна стая с бюра и пейки. Неколцина детективи се бяха пръснали между тях и пишеха доклади. Тримата седнахме около бюрото на Хакън и мършавият сержант заговори:

Читать дальше →