Свидетелят от влака

Начало книги

Робълс се бе качил на перона преди не повече от двайсет секунди. Наведе се над парапета и през снежната завеса огледа каменните фасади на сградите, наредени в шпалир покрай надземната линия на чикагското метро. Редицата прозорци насреща му беше тъмна. Улицата отдолу бе притихнала. Робълс се обърна с лице към тълпата, която чакаше влака. Вляво от него бе застанала жена с вид на секретарка, сгушена в дебело кафяво палто. До нея стоеше младеж, вероятно току-що завършил право, и стискаше в ръка ново кожено куфарче. В главата на Робълс тиктакаше невидим часовник. Още петнайсет секунди и трябваше да действа. Стисна дръжката на пистолета в джоба си и закрачи по обратния път към изхода. До стълбището бе спряла черноока жена, която си слагаше червило. Лош късмет. Той пристъпи към нея и надзърна надолу, в стълбищната клетка. От там не се задаваше никой. Толкова по-зле за жената. Робълс извади пистолета от джоба си и го вдигна с изпъната напред ръка. Прицели се в пулсиращата синкава вена на слепоочието й. Натисна спусъка и жената рухна на пода като кукла с внезапно прерязани конци. Ръцете и краката й се подгънаха във всевъзможни ъгли; от устата й към брадичката се спускаше размазана черта от червилото. Тя изхърка един-два пъти и може би дори успя да зърне лицето му, преди мракът да се спусне пред очите й. След още десет секунди Робълс беше вече на улицата. Затича се едва когато стигна до ъгъла, и то не особено бързо. Не искаше да привлича внимание. И което беше по-важно, не искаше да набира голяма преднина пред мъжа, който се надяваше да е тръгнал по следите му.

Читать дальше →