Петият етаж

Начало книги

Тънката книжка с поезия се плъзна по бюрото ми и падна в скута й. Русата жена с безупречна фигура и разбит живот я взе в ръце.

— Нищо не разбирам — вдигна глава тя.

— На латински е — поясних аз. — Защо не свалиш тъмните очила?

— Защо не ми преведеш?

— Свали очилата.

Жената се подчини. Лявото й око беше кафяво и сълзеше, а дясното — затворено от огромна синина. Скулата под него предлагаше цветна палитра от мораво, синьо и жълто.

— Сега ясна ли ти е картинката? — попита тя.

— Поемата е написана от Катул. Казва се Odi et amo, в превод Мразя и обичам.

— Това ли е животът ми?

— Някои хора твърдят, че това е любовна поема, но грешат. В нея се говори за физическо насилие и за невъзможността да се измъкнеш, въпреки че вратата е широко отворена, а в ушите ти кънтят окуражителни викове.

— Не мога да се измъкна просто ей така. Не е толкова просто.

— Никога не е просто. Нека те попитам нещо. Как ще свърши това според теб?

Читать дальше →